27 may 2025, 12:40

Това и децата го знаят

  Poesía » Civil
364 1 9

След осемдесет години от края на войната

с цвета на войнската кръв е още земята,

но това не успя да спре пак

да започне нова поредният глупак.

 

Подобие човешко с безмозъчна глава,

с наглост безмерна, до небето това,

руши с прийомите на страшната война

ден и нощ мирна страна.

 

Поруга светъл празник Цветница,

изплю се гнусно на Страстната седмица,

потъпка Велик ден с мръсни си крака

и кьоравият християнин видя това.

 

За капак отгоре, Антихриста - звяр,

строи нови Дахау и Бабий Яр -

на православните там да тормози душата,

да отнеме едничкият живот, свободата.

 

Тръгнал днес гарги да плаши,

че щял да затрие душите наши,

като изтрие всяка страна

с атом от лицето на нашата земя!

 

Време е да се каже на този аланкоолу

бързо да слезе от облаците долу,

че сопата има два края,

това и децата го знаят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че си харесала, Миночка. Благодаря за пожеланието! Бъди и ти жива и здрава!
  • Хареса ми стихът, Ники. Актуален и истински. Бъди здрав!
  • Благодаря, Младене, за поздрава и за истините, които си написал в своя коментар. Бъди жив и здрав!
  • Много актуален стих поднасяш, Никола. Поздравявам те!
    Чудовището Путин нахлу вероломно в суверенна Украйна и държи целия свят на нокти, заплашвайки с ядрена война. Избива цивилно население без да му мигне окото, а лъжеше, че инвазията му се явявала СВО. Днес никой, освен най-забитите комунинсти, не му вярва. Децата на руските майка гинат на фронта като мухи. Недоволството в Русия расте. Затова той лишава руснаците от ютюб, заменяйки го с рутюб. Налага пълно информационно затъмнение, но не може да държи в информационна затъмнение Бог, който забавя, но не забравя!
  • Не е важно на какъв език го римувате, а с какъв успех... Доста блестящи произведения съм прочел тук, но вашето определено е на второ място, след онова незабравимо "емпатията ни е кът"....

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...