Това, което ме тревожи...
Не се боя за себе си. Изобщо!
И друг път са ме удряли в гърба.
И друг път са превръщали във общо -
моето. Аз свикнах да деля...
Не се боя да вия като куче
над своето оръфано сърце.
Щом нещо е решило да се случи -
приветствам го дори със две ръце.
Издържам на различни катаклизми.
(Отдавна си говорим с тях на ''ти''.
Сервирам им кафе. Не са капризни).
Боли ли ме? Е, колко да боли?!
Тя - болката ми стана втора кожа...
За себе си сега не се боя.
Това, че пак ще молиш, ме тревожи.
Предлагам ти да си спестиш срама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васка Мадарова Todos los derechos reservados
