1 may 2007, 10:53

Това,което ми открадна времето

  Poesía
784 0 7
                                   Обичам те.Но някъде отнесе,
                                   минаващият вятър любовта ми
                                   и тя до теб така и не достигна,
                                   а беше чиста,беше много истинска.


                                  Обичам те.Поисках да ти кажа,
                                  че слънцето особено блестеше,
                                  когато се засичаха очите ни.
                                  А може би така да бъде исках.


                                  Обичам те.Но късно стана вече,
                                  за мили думи,нежни обяснения,
                                  това,което ми открадна времето,
                                  е смисълът в любов да съм облечена.


  
                                                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...