1 мая 2007 г., 10:53

Това,което ми открадна времето

785 0 7
                                   Обичам те.Но някъде отнесе,
                                   минаващият вятър любовта ми
                                   и тя до теб така и не достигна,
                                   а беше чиста,беше много истинска.


                                  Обичам те.Поисках да ти кажа,
                                  че слънцето особено блестеше,
                                  когато се засичаха очите ни.
                                  А може би така да бъде исках.


                                  Обичам те.Но късно стана вече,
                                  за мили думи,нежни обяснения,
                                  това,което ми открадна времето,
                                  е смисълът в любов да съм облечена.


  
                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....