May 1, 2007, 10:53 AM

Това,което ми открадна времето

  Poetry
783 0 7
                                   Обичам те.Но някъде отнесе,
                                   минаващият вятър любовта ми
                                   и тя до теб така и не достигна,
                                   а беше чиста,беше много истинска.


                                  Обичам те.Поисках да ти кажа,
                                  че слънцето особено блестеше,
                                  когато се засичаха очите ни.
                                  А може би така да бъде исках.


                                  Обичам те.Но късно стана вече,
                                  за мили думи,нежни обяснения,
                                  това,което ми открадна времето,
                                  е смисълът в любов да съм облечена.


  
                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...