20 nov 2019, 9:19  

Това, което мога, е да те обичам

957 2 8

Бях жрица, нейде в небесата

Обгърната от нежни гласове

Бях огън, тлеещ в самотата

С пепел заплатих за грехове.

 

Летях над времето неустоимо

Исках да надмина вечността

Едва сега разбирам, всичко е простимо.

А полетът е бил една мечта.

 

Това, което мога, е, да те обичам

Сънувах вятъра, затуй си с него мил

През утринни лъчи сега надничам

В сънят ми дълголетен, там си бил!

 

Затичах се към тебе... започна да ръми

Прегръщам те с любов, изпепелена свян,

А болката в твоите ръце тежи

Аз нямам повече какво да дам!

 

17 ноември 2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно откровение като изповед.
    Поздрав от мен!
  • Благодаря за напътствията!
  • И на мен ми харесва поезията ѝ, иначе нямаше да погледна и по-старите, хубаво пише!

    Това, което мога, е да те обичам - запетайка пред Е, което мога се явява вметната част в случая, за това трябва от двете страни да се огради със запетая!

    Мимозке, имаш опция "редактиране" за произведението, ако искаш, си го редактирай!
  • Е, не бих казал неграмотно. Просто тези неща се учат.
    Нима смяташ, че народните певци са знаели къде трябва да има запетая? Запетайките са сложени после, при записването на песните.
    Но - трябва да се внимава и работи по-задълбочено и върху детайлите. А те много говорят..
    Харесва ми, че детето има чувства и умее да ги изрази. Останалото е труд!
  • Хм... Още заглавието е неграмотно.
    Иначе хубави поетични изповеди, за това погледнах и предишни стихотворения, същият проблем!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...