Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо
Исках да надмина вечността
Едва сега разбирам, всичко е простимо.
А полетът е бил една мечта.
Това, което мога, е, да те обичам
Сънувах вятъра, затуй си с него мил
През утринни лъчи сега надничам
В сънят ми дълголетен, там си бил! ...