Nov 20, 2019, 9:19 AM  

Това, което мога, е да те обичам 

  Poetry » Phylosophy
737 2 8
Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо
Исках да надмина вечността
Едва сега разбирам, всичко е простимо.
А полетът е бил една мечта.
Това, което мога, е, да те обичам
Сънувах вятъра, затуй си с него мил
През утринни лъчи сега надничам
В сънят ми дълголетен, там си бил! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??