Това, което мога, е да те обичам
Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо
Исках да надмина вечността
Едва сега разбирам, всичко е простимо.
А полетът е бил една мечта.
Това, което мога, е, да те обичам
Сънувах вятъра, затуй си с него мил
През утринни лъчи сега надничам
В сънят ми дълголетен, там си бил!
Затичах се към тебе... започна да ръми
Прегръщам те с любов, изпепелена свян,
А болката в твоите ръце тежи
Аз нямам повече какво да дам!
17 ноември 2019 г.
© Мария Николова All rights reserved.
