Това, което премълчавам
ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни.
Не копнея за фалш или милост –
що изтрайват до къщния праг.
По-добре да си сам и безсилен,
ала не и в ръцете на враг.
Ще намеря кураж или смисъл,
или някой – в смълчания ден,
да ми каже – че много му липсвам.
И светът – не докрай съвършен,
малко грозен и криво написан,
ще е само за него и мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
