12.09.2022 г., 11:20 ч.

Това, което премълчавам 

  Поезия » Строги форми
596 8 8

ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ

 

Самотата е щит за отбрана –

от досадните хорски сплетни.

Не за показ е моята рана

и тъгата на вкус не сладни.

 

Не копнея за фалш или милост –

що изтрайват до къщния праг.

По-добре да си сам и безсилен,

ала не и в ръцете на враг.

 

Ще намеря кураж или смисъл,

или някой – в смълчания ден,

да ми каже – че много му липсвам.

 

И светът – не докрай съвършен,

малко грозен и криво написан,

ще е само за него и мен.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??