Жена ти е със ковид? Ха, честито!
Моята иска мен да умори.
За здравето ми всеки ден разпитва,
за своето не казва, а мълчи.

Все в ноздрите ми бърка със тампони.
Хартия, вчера кýпи цял кашон.
Спокойствието с препарати гони,
а аз стоя на тесния балкон.

Не съм във карантина, но не мърдам.
Излезе ли, завърта ми ключа.
Както Мая, Герб ще изчегърта,
така и мен пък – моята жена.

Оглеждай се. Сега лепят плакати.
Таблàта са в града до всеки блок.
Очаквам скоро там да ме изпрати,
усмихнат върху своят некролог.

Приятели останаха самотни,
аз още съм под чехъл на жена.
Това ли са човешките животи?
Това ли е житейската съдба?....