20.10.2021 г., 20:02 ч.

Това ли е 

  Поезия
360 0 1
Жена ти е със ковид? Ха, честито!
Моята иска мен да умори.
За здравето ми всеки ден разпитва,
за своето не казва, а мълчи.
Все в ноздрите ми бърка със тампони.
Хартия, вчера кýпи цял кашон.
Спокойствието с препарати гони,
а аз стоя на тесния балкон.
Не съм във карантина, но не мърдам.
Излезе ли, завърта ми ключа.
Както Мая, Герб ще изчегърта,
така и мен пък – моята жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
  • Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...

Още произведения »