Toва ли е, което ми отреждаш...
Toва ли е, което ми отреждаш...
След бурите, които преживяхме,
на смазаната в ъгъла надежда,
отвърна: ”Е, поне си поживяхме...”
Това ли бях във твойто мирно вчера -
затишие пред буря от греховност,
причина да не смееш да останеш
и повод да побегнеш със готовност...
Съдбата ми защо реши, че можеш
да пълниш и лишаваш ти от смисъл?
Из мислите ми като Бог да бродиш ...