Toва ли е, което ми отреждаш...
Toва ли е, което ми отреждаш...
Toва ли е, което ми отреждаш...
След бурите, които преживяхме,
на смазаната в ъгъла надежда,
отвърна: ”Е, поне си поживяхме...”
Това ли бях във твойто мирно вчера -
затишие пред буря от греховност,
причина да не смееш да останеш
и повод да побегнеш със готовност...
Съдбата ми защо реши, че можеш
да пълниш и лишаваш ти от смисъл?
Из мислите ми като Бог да бродиш
и по олтара на душата ми да пишеш...
Защо реши, че можеш да си тръгнеш
като от магазин, хотел или пък гара?
И миг от самотата да изтръгнеш,
остава страшна липса в календара!
Това ли си наистина в живота?
Плашило не от слама, а от страх...
Неискренност, която обещава...
Отдаденост, облечена във грях...
Попътен повей бях ли за платната ти?
Или тайфун непредсказуем, повторим.
Обикна ли ме някога душата ти?
Любов горяла е, нали остана дим...
Това ли ще съм в твойто утре-праведно:
безсрамие удавено в ридания,
неистина в предверието каменно
на съвестта ти. Празни общания...
Това ли е което ми отреждаш...
Да съм окаян спомен от нещастие...
Kъдето има сълзи има и надежда!
Удавих болката...Къде си щастие?
Toва ли е, което ми отреждаш...
След бурите, които преживяхме,
на смазаната в ъгъла надежда,
отвърна: ”Е, поне си поживяхме...”
Това ли бях във твойто мирно вчера -
затишие пред буря от греховност,
причина да не смееш да останеш
и повод да побегнеш със готовност...
Съдбата ми защо реши, че можеш
да пълниш и лишаваш ти от смисъл?
Из мислите ми като Бог да бродиш
и по олтара на душата ми да пишеш...
Защо реши, че можеш да си тръгнеш
като от магазин, хотел или пък гара?
И миг от самотата да изтръгнеш,
остава страшна липса в календара!
Това ли си наистина в живота?
Плашило не от слама, а от страх...
Неискренност, която обещава...
Отдаденост, облечена във грях...
Попътен повей бях ли за платната ти?
Или тайфун непредсказуем, повторим.
Обикна ли ме някога душата ти?
Любов горяла е, нали остана дим...
Това ли ще съм в твойто утре-праведно:
безсрамие удавено в ридания,
неистина в предверието каменно
на съвестта ти. Празни общания...
Това ли е което ми отреждаш...
Да съм окаян спомен от нещастие...
Kъдето има сълзи има и надежда!
Удавих болката...Къде си щастие?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
