5 nov 2009, 22:03

Това наричаме любов 

  Poesía » Filosófica
480 0 1

Пърхане на пеперуди

жар, осмисляща живот

и сърце, изпълнено с надежди -

това наричаме любов.

 

Вълнение най-страстно

сетивата прелъстява,

с опиат от трепети опасни

нов нюанс придава.

 

Тревогите бледнеят,

пред чувството нищожни

и безметежно се душите реят,

окрилени от мечти неземни.

 

Идеали се зараждат,

от реалността по-висши

и свят на щастие изграждат

без спомен за сълзи предишни.

 

А съзнанието заглушено

на една емоция робува

и без глас, опустошено,

пред нея се предава.

 

Но пеперудите отлитат

с фантазията приказна

и надеждата отнемат

за магията измислена.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дори и да е била магията измислена...пак ни харесва.
    Страхотно е Мартина!
    Усещаш със душата..
    Поздрав и от мен!
Propuestas
: ??:??