5 нояб. 2009 г., 22:03

Това наричаме любов

659 0 1

Пърхане на пеперуди

жар, осмисляща живот

и сърце, изпълнено с надежди -

това наричаме любов.

 

Вълнение най-страстно

сетивата прелъстява,

с опиат от трепети опасни

нов нюанс придава.

 

Тревогите бледнеят,

пред чувството нищожни

и безметежно се душите реят,

окрилени от мечти неземни.

 

Идеали се зараждат,

от реалността по-висши

и свят на щастие изграждат

без спомен за сълзи предишни.

 

А съзнанието заглушено

на една емоция робува

и без глас, опустошено,

пред нея се предава.

 

Но пеперудите отлитат

с фантазията приказна

и надеждата отнемат

за магията измислена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дори и да е била магията измислена...пак ни харесва.
    Страхотно е Мартина!
    Усещаш със душата..
    Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...