27 feb 2008, 14:26

Това нашто не е обичане (Ти ме научи да летя)

  Poesía
1.1K 0 6

Не си заслужавам. Нищо не съм.

Прах от някога горяща жар.

Парченце от накъсана картина.

Надпис стар и силно избледнял.

 

Яма съм - вече без дъно.

Тъмна дупка, погълнала слънцето.

Но ти си до мен. И така си приличаме.

Безкрайно слаби, вплели  ръце.

 

Не е това нашто обичане.

Странна нишка ни свързва, но не мога без теб.

Дори на себе си спрях да приличам.

... аз просто спрях да бъда човек.

 

С теб съм птица.

И винаги летя. Небето ми е ниско даже.

Открих със тебе тази красота

и ако те загубя, ще се удавя!

 

Виждам нещо в очите ти,

което другите нямат.

Чувствам ръката ти, все едно е в кръвта.

Не е обичане. Но със тебе съм себе си.

... Не съм човек... Аз съм птица и летя!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. Мъдри думи на прекалено млад автор...
  • Без думи съм!прекрасен е стиха ти!Прибирам го в любими!
  • Ех, как хубаво летиш - свободно, високо.
    Много е хубаво.
    Поздрав.
  • Чудесен стих!
  • "С теб съм птица.
    И винаги летя. Небето ми е ниско даже." - какво по-хубаво?
    Любовта дава криле.Обичай!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...