lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
27.02.2008 г., 14:26 ч.

Това нашто не е обичане (Ти ме научи да летя) 

  Поезия
741 0 6

Не си заслужавам. Нищо не съм.

Прах от някога горяща жар.

Парченце от накъсана картина.

Надпис стар и силно избледнял.

 

Яма съм - вече без дъно.

Тъмна дупка, погълнала слънцето.

Но ти си до мен. И така си приличаме.

Безкрайно слаби, вплели  ръце.

 

Не е това нашто обичане.

Странна нишка ни свързва, но не мога без теб.

Дори на себе си спрях да приличам.

... аз просто спрях да бъда човек.

 

С теб съм птица.

И винаги летя. Небето ми е ниско даже.

Открих със тебе тази красота

и ако те загубя, ще се удавя!

 

Виждам нещо в очите ти,

което другите нямат.

Чувствам ръката ти, все едно е в кръвта.

Не е обичане. Но със тебе съм себе си.

... Не съм човек... Аз съм птица и летя!

 

 

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми. Мъдри думи на прекалено млад автор...
  • Без думи съм!прекрасен е стиха ти!Прибирам го в любими!
  • Ех, как хубаво летиш - свободно, високо.
    Много е хубаво.
    Поздрав.
  • Чудесен стих!
  • "С теб съм птица.
    И винаги летя. Небето ми е ниско даже." - какво по-хубаво?
    Любовта дава криле.Обичай!
  • Дано е незабравим полета ти!Поздрави
Предложения
: ??:??