Това нашто не е обичане (Ти ме научи да летя)
Не си заслужавам. Нищо не съм.
Прах от някога горяща жар.
Парченце от накъсана картина.
Надпис стар и силно избледнял.
Яма съм - вече без дъно.
Тъмна дупка, погълнала слънцето.
Но ти си до мен. И така си приличаме.
Безкрайно слаби, вплели ръце.
Не е това нашто обичане.
Странна нишка ни свързва, но не мога без теб.
Дори на себе си спрях да приличам.
... аз просто спрях да бъда човек.
С теб съм птица.
И винаги летя. Небето ми е ниско даже.
Открих със тебе тази красота
и ако те загубя, ще се удавя!
Виждам нещо в очите ти,
което другите нямат.
Чувствам ръката ти, все едно е в кръвта.
Не е обичане. Но със тебе съм себе си.
... Не съм човек... Аз съм птица и летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
