10 dic 2014, 8:59

Това не е любов...

  Poesía
860 0 8

Вземай си обратно любовта.
Това не е любов. На друго заприлича.
Ако сражавали се бяхме във война,
по-малко болка в раните ми щеше да се втича.

Вземи си и последната въздишка.
Това не е тъга. Объркал си я с друго.
В душата ми пожарът бавно стихва,
от утре черно пепелище аз ще бъда.

Вземи си всичко свързано със теб.
Това не е сбогуване. Отново бъркаш нещо.
През празното пространство вътре в мен
дори и вятър не минава по погрешка.

Накрай вземи ми обгорелите останки.
В тях вече няма мен. Така се случи.
Посипвай с пепелта им всички рани.
Дано след мен животът ти да се получи
...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вики, Гергана, Ивон,Валентина, благодаря, че се отбихте при мен и намерихте време да споделите емоциите ми
  • Поздрав и от мен!
  • Вземи си и последната въздишка.
    Това не е тъга. Объркал си я с друго. Много ми хареса!
  • Честа житейска ситуация. Уж е любов, ама... не точно Поздрави, Биляна!
  • Благодаря, Кети за споделената емоция
    Дани, словестните крушета нараняват много повече, дано не ти се налага, но ако се стигне до там използвай го Благодаря за комплимента
    Севдалин,благодаря за откровението Това е изригнала, излята емоция и със сигурност не е перфектно, така го чувствам, така го пиша

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...