Вземай си обратно любовта.
Това не е любов. На друго заприлича.
Ако сражавали се бяхме във война,
по-малко болка в раните ми щеше да се втича.
Вземи си и последната въздишка.
Това не е тъга. Объркал си я с друго.
В душата ми пожарът бавно стихва,
от утре черно пепелище аз ще бъда.
Вземи си всичко свързано със теб.
Това не е сбогуване. Отново бъркаш нещо.
През празното пространство вътре в мен
дори и вятър не минава по погрешка.
Накрай вземи ми обгорелите останки.
В тях вече няма мен. Така се случи.
Посипвай с пепелта им всички рани.
Дано след мен животът ти да се получи...
© Биляна Битолска Все права защищены