14 oct 2005, 14:27

Това не си ти

  Poesía
1.5K 0 1

защото това не си ти
                                                                                 
Отново ме докосваш в нощта.....,
но това не си ти
и отново се чувствам сама...

Отдавам се в мрака и не усещам от теб следи...
Всяка нощ някой сбъдва моите мечти,
но това не си ти.
Всеки ден някой гледа през моите очи,
но не те виждам, защото това не си ти
и боли, така ме боли...

Докосваш ме в мрака...
стенания и нежен вопъл изпълват стаята,
въздишки, смях
гонят се във въздуха,
но не чувам твоя глас,
не усещам твоя аромат и така боли.

Докосва ме някой и иска ме с нежен зов,
но това не си ти,
не усещам твоята любов
и така боли,
някой ми шепти,
но гласът е друг
това не си ти и така силно ме боли....
Усещам длани,
обгръщат тялото ми ръце хладни,
нечии устни бързат да ме докоснат
в тишината на нощта,
но липсва от твоите нежността
и разбирам - това не си ти.

И тази нощ заспивам с теб, но сама
за пореден път предавам любовта,
за пореден път осъзнавам, че греша,
за пореден път сърцето неразбрано шепти,
че обича ли някой
да го замести не може никой,
че не мога да обичам
ако това не си ти,
защото само с теб и твоето име

усещам истинското щастие от любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...