20 jul 2007, 23:35

Това не съм аз 

  Poesía
803 0 16
 

Да потъна безследно в лъжите -

отброен е дванайстият час.

Ти догонваш, застигаш петите ми,

но не знаеш, това не съм аз.


Недочакала грешна отплата,

чух как плача горчиво, без глас.

Лунен лъч отрази ме в стъклата

и разбрах, че това не съм аз.


Уморени се скършват крилата,

Осланени от снощния мраз.

Изранена ме среща зората

и боли... но това не съм аз.


Ще се сбъдват в душата ти пролети,

дъх на лято ще пари от страст,

чужди есени листи ще ронят...

Но сред тях не съм аз, не съм аз...

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??