Това не съм аз
Да потъна безследно в лъжите -
отброен е дванайстият час.
Ти догонваш, застигаш петите ми,
но не знаеш, това не съм аз.
Недочакала грешна отплата,
чух как плача горчиво, без глас.
Лунен лъч отрази ме в стъклата
и разбрах, че това не съм аз.
Уморени се скършват крилата,
Осланени от снощния мраз.
Изранена ме среща зората
и боли... но това не съм аз.
Ще се сбъдват в душата ти пролети,
дъх на лято ще пари от страст,
чужди есени листи ще ронят...
Но сред тях не съм аз, не съм аз...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
