Това не съм аз
Да потъна безследно в лъжите -
отброен е дванайстият час.
Ти догонваш, застигаш петите ми,
но не знаеш, това не съм аз.
Недочакала грешна отплата,
чух как плача горчиво, без глас.
Лунен лъч отрази ме в стъклата
и разбрах, че това не съм аз.
Уморени се скършват крилата,
Осланени от снощния мраз.
Изранена ме среща зората
и боли... но това не съм аз.
Ще се сбъдват в душата ти пролети,
дъх на лято ще пари от страст,
чужди есени листи ще ронят...
Но сред тях не съм аз, не съм аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
