Това от мене се откъсна

Poesía » Canción de autor

968 0 0

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.

Каква велика синева,
като очите русокоси.
Потъвам в тучната трева...
И лятото се носи...

Летящи птички и пчели
и детски стъпки боси...
Събуждането от петли...
И мириса на сенокоси...

А мен под сянката дебела,
пак паметта ме носи
във детството ми звездочело!
Задавам си въпроси...

За мъничко дошъл съм в село
и миналото ми възкръсна!
И ще ви кажа вече смело,
това със радост се откъсна!

12.09.2011 Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9