8 окт. 2018 г., 22:46

Това от мене се откъсна

964 0 0

ТОВА ОТ МЕНЕ СЕ ОТКЪСНА

 

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.

Каква велика синева,
като очите русокоси.
Потъвам в тучната трева...
И лятото се носи...

Летящи птички и пчели
и детски стъпки боси...
Събуждането от петли...
И мириса на сенокоси...

А мен под сянката дебела,
пак паметта ме носи
във детството ми звездочело!
Задавам си въпроси...

За мъничко дошъл съм в село
и миналото ми възкръсна!
И ще ви кажа вече смело,
това със радост се откъсна!


  12.09.2011 Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...