8 окт. 2018 г., 22:46

Това от мене се откъсна

969 0 0

ТОВА ОТ МЕНЕ СЕ ОТКЪСНА

 

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.

Каква велика синева,
като очите русокоси.
Потъвам в тучната трева...
И лятото се носи...

Летящи птички и пчели
и детски стъпки боси...
Събуждането от петли...
И мириса на сенокоси...

А мен под сянката дебела,
пак паметта ме носи
във детството ми звездочело!
Задавам си въпроси...

За мъничко дошъл съм в село
и миналото ми възкръсна!
И ще ви кажа вече смело,
това със радост се откъсна!


  12.09.2011 Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...