Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева,
като очите русокоси.
Потъвам в тучната трева...
И лятото се носи...
Летящи птички и пчели
и детски стъпки боси...
Събуждането от петли...
И мириса на сенокоси...
А мен под сянката дебела,
пак паметта ме носи
във детството ми звездочело!
Задавам си въпроси...
За мъничко дошъл съм в село
и миналото ми възкръсна!
И ще ви кажа вече смело,
това със радост се откъсна!
12.09.2011 Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.