Това от мене се откъсна

Poetry » Author's song

961 0 0

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.

Каква велика синева,
като очите русокоси.
Потъвам в тучната трева...
И лятото се носи...

Летящи птички и пчели
и детски стъпки боси...
Събуждането от петли...
И мириса на сенокоси...

А мен под сянката дебела,
пак паметта ме носи
във детството ми звездочело!
Задавам си въпроси...

За мъничко дошъл съм в село
и миналото ми възкръсна!
И ще ви кажа вече смело,
това със радост се откъсна!

12.09.2011 Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0