Това от мене се откъсна

Poetry » Author's song

967 0 0

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.

Каква велика синева,
като очите русокоси.
Потъвам в тучната трева...
И лятото се носи...

Летящи птички и пчели
и детски стъпки боси...
Събуждането от петли...
И мириса на сенокоси...

А мен под сянката дебела,
пак паметта ме носи
във детството ми звездочело!
Задавам си въпроси...

За мъничко дошъл съм в село
и миналото ми възкръсна!
И ще ви кажа вече смело,
това със радост се откъсна!

12.09.2011 Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0