Това си ти

на Т.

Първи грях и първа обич нежна

сега разбирам. Всичко си ми бил.

Изваян от илюзии и копнежи,

измислен образ – лек и пъстрокрил.

Така си те представях във ума си.

Това бе ти – среднощнолунен блян.

Измислих те и дадох любовта си

на тебе, мой единствен и мечтан.

Не исках да ти давам плът и кръв,

не със очи, с сърце да те обичам.

Да си останеш винаги такъв

и този, в който във съня се вричам.

Сега пред мен си, зная, че си ти!

О, как можах такъв да те направя?

Прекрасен демон с дяволски очи,

сред пламъци от ада се изправяш.

С измамни устни тихо ми шепни!

Вземи ме и ме разпилей!

Вземи ме! Всичко твое е! Вземи!

Сърцето ми обича те, злодей...

Свали ме в ада, дето

безкрили ангели зловещо пеят.

Прегръщай ме с ръцете си неверни.

Очите ми за твоите копнеят.

Не си отивай, дяволе красив!

Това си ти! Такъв аз те направих!

В дълбокия ти поглед тъмен, див,

аз моя нежен поглед ти оставих...

12.09.2008