Това си ти
Това си ти
на Т.
Първи грях и първа обич нежна
сега разбирам. Всичко си ми бил.
Изваян от илюзии и копнежи,
измислен образ – лек и пъстрокрил.
Така си те представях във ума си.
Това бе ти – среднощнолунен блян.
Измислих те и дадох любовта си
на тебе, мой единствен и мечтан.
Не исках да ти давам плът и кръв,
не със очи, с сърце да те обичам.
Да си останеш винаги такъв
и този, в който във съня се вричам.
Сега пред мен си, зная, че си ти!
О, как можах такъв да те направя?
Прекрасен демон с дяволски очи,
сред пламъци от ада се изправяш.
С измамни устни тихо ми шепни!
Вземи ме и ме разпилей!
Вземи ме! Всичко твое е! Вземи!
Сърцето ми обича те, злодей...
Свали ме в ада, дето
безкрили ангели зловещо пеят.
Прегръщай ме с ръцете си неверни.
Очите ми за твоите копнеят.
Не си отивай, дяволе красив!
Това си ти! Такъв аз те направих!
В дълбокия ти поглед тъмен, див,
аз моя нежен поглед ти оставих...
12.09.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
