Това стихо си няма лирически!
То затова... и ритъм си няма,
и идея си няма горкичкото,
и римуването му е бездарно.
А лирическата не благоговее
като трепетна млада дама,
когато първата ù любовна фея
я орисва - все нечия да е рана.
Ни лодка, да плава в лазурното,
дълбоко от пориви чисти небе,
ни двойката лебеди, в тъмното
сплели шии в неистов копнеж. ...