Това стихо си няма лирически
Това стихо си няма лирически!
То затова... и ритъм си няма,
и идея си няма горкичкото,
и римуването му е бездарно.
А лирическата не благоговее
като трепетна млада дама,
когато първата ù любовна фея
я орисва - все нечия да е рана.
Ни лодка, да плава в лазурното,
дълбоко от пориви чисти небе,
ни двойката лебеди, в тъмното
сплели шии в неистов копнеж.
Своя рицар прекрасен си няма,
тайни зависти да събужда
в мъже, дето пишат с голяма
буква себе си, а са спаружени.
Не върти се земята по-бавно,
против всички закони физични,
когато двамина са заедно -
та... по-дълго да се обичат.
Романтика, чувство, желание
не търсете във тези куплети.
Това стихо лирически няма.
Той е само, само в сърцето ми!
© Таня Донова All rights reserved.
Хм, вярно, че понякога не можеш да поделиш лирическия и с думите, защото няма липса в сърцето ти. 
