Това съм аз
Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг,
са чувствата, преливащи в гърдите,
те търсят своя вечен бряг,
за отдих тих между вълните.
Животът ми е тихата вълна,
докоснала с милувка бреговете.
И аз съм топлата сълза,
застинала в завоите на бързеите.
Тъгата ми е, като родната сестра,
Която в мен живее, страда, диша.
Преплувала между живота и смърта,
тя пристан в мен намира.
Попътен вятър вълни издигат,
които достигат до небето,
неписаните песни в мен тъгуват
от сънищата, недосънували сърцето.
Във нощите звезди целувах.
Сълзите ми пресъхваха във утрото.
Все така до болка пак обичах
живота си, изтичащ мълчаливо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
