Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг,
са чувствата, преливащи в гърдите,
те търсят своя вечен бряг,
за отдих тих между вълните.
Животът ми е тихата вълна,
докоснала с милувка бреговете.
И аз съм топлата сълза,
застинала в завоите на бързеите. ...