Безкраен път
душата ми жадува,
пленена от безпътни ветрове.
В една любов
без жал да се погубвам.
И пак едно сърце да ме зове.
От дива страст
сто пъти да умирам.
И пак да се събуждам -
за живот.
Като вълнà
във бряг да се разбивам.
И пак да се издигам -
в полет нов.
Насрещен вятър
вечно да ме брули.
Да разпилявам
страсти и мечти.
За мене
любовта е просто лудост.
Това съм аз.
Такава ме вземи.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados