8.02.2009 г., 19:54

Това съм аз

2.1K 0 33

Безкраен път

душата ми жадува,

пленена от безпътни ветрове.

В една любов

без жал  да се погубвам.

И пак едно сърце да ме зове.

 

От дива страст

сто пъти да умирам.

И пак да се събуждам -

за живот.

Като вълнà

във бряг да се разбивам.

И пак да се издигам -

в полет нов.

 

Насрещен вятър

вечно да ме брули.

Да разпилявам

страсти и мечти.

За мене

любовта е  просто лудост.

Това съм аз.

Такава ме вземи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...