Безкраен път
душата ми жадува,
пленена от безпътни ветрове.
В една любов
без жал да се погубвам.
И пак едно сърце да ме зове.
От дива страст
сто пъти да умирам.
И пак да се събуждам -
за живот.
Като вълнà
във бряг да се разбивам.
И пак да се издигам -
в полет нов.
Насрещен вятър
вечно да ме брули.
Да разпилявам
страсти и мечти.
За мене
любовта е просто лудост.
Това съм аз.
Такава ме вземи.
© Елица Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
