Безкраен път
душата ми жадува,
пленена от безпътни ветрове.
В една любов
без жал да се погубвам.
И пак едно сърце да ме зове.
От дива страст
сто пъти да умирам.
И пак да се събуждам -
за живот.
Като вълнà
във бряг да се разбивам.
И пак да се издигам -
в полет нов.
Насрещен вятър
вечно да ме брули.
Да разпилявам
страсти и мечти.
За мене
любовта е просто лудост.
Това съм аз.
Такава ме вземи.
© Елица Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
