Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
22 mar 2019, 9:00

Товар 

  Poesía » Otra
1270 14 32

При морска буря

хвърляме товари,

когато помъдреем,

богатството тежи,

за Света оттатък

две монети стари

даваш на лодкаря

и чезнеш във мъгли.

Само на веслата

плясъкът се чува,

по водата тиха

чезнеща следа,

а отсреща Сянка

чака да ловува,

трябва ѝ на нея

твоята Душа.

 

Март, 2019г

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти!
  • Колко си прав, Гавраил! Мъдра творба и красиво написана...
  • Иржи,благодаря!
  • Доста време съм "бляла"...Разбира се,че когато се изхвърля товара,за да се спаси кораб,като събитие е зловещо,макар,че е с цел спасение,но и алегорично-нищо материално не се носи в отвъдното,дори не можеш да се откупиш,защото сянката чака...Стиховети ти са сентенции,Гавраиле!
  • Миночка,на мен пък ми харесаха думите от твоя коментар.Благодаря за което!
  • Елка,само две монети за Харон и нищо повече!
  • Хари,нарисувах го така каккто си го представих.Благодаря за коментара!
  • Прахът на времето всичко покрива, само споменът тъжи за нас! Хареса ми!
  • Никой нищо не отнася Там, само две монети са достатъчни да си платим за пътя! Поздравления, мъдър и много емоционален стих!
  • Поздравления, Гавраиле! Така си го нарисувал, че го видях и почувствах!
  • Пепи,с удоволетвореност от отзива!
  • Прочетох го отново, и вероятно ще има още "отново и отново", за двете монети стари и Сянката отсреща... уж къс, а толкова съдържателен!
  • Катя Рашева,вероятно по технически причини твоят коментар липсва на моята страница.Видях го преди да изчезне.Благодарен съм ти много че направи посещение на сайта ми.Желая ти хубав слънчев ден!
  • Дочка,моите почитания и за твоето творчество.Хубав неделен ден!
  • Маргарита в повечето случаи-Да.Нали за това е Ловец.Благодаря ти!
  • Надя,но и сто години да се лутат душите ни по бреговете на "реката на скръбта" ако нямаме монета за Харон...
  • Пепи,обичам да философствувам.Мъча се това да бъде добронамерено.
    Благодаря ти че ме посети!
  • Влади,видях те на моята страница за което ти благодаря.Винаги се мъчим да надникнем зад завесата на пепредвидимото където е пътеката на нашите души.Желая ти хубава седмица!
  • Милко,благодаря ти ,Приятелю!Хубава пролетна седмица!
  • Иване,душата винаги се разплаща за нашите грешки.Но нали за това е Душа.
  • Георги,благодаря ти за коментара.Хубав неделен ден!
  • Една истина, споделена на глас. Моите почитания!
  • Ангеле,всичко накрая завършва така но за това ни е оставено като последно средство Надеждата.
  • Розали,позна за лова.дано избегнем Сянката.
  • Товарът е кръст, но на всеки е тежък според силите му, колкото може да носи, а сенките се появяват, когато има светлина... когато тя не може да премине... Хубаво! Поздрави Гавраил!
  • Винаги я получава! Душата. Много ми хареса!
  • Замисли ме. Какво ни остава накрая? Две монети, за Харон. Много е!За родените голи...
  • разфилософствал си се!
  • Много хубаво стихотворение, което по един своеобразен начин ни разкрива пътя на душите ни. Аплодисменти от мен!
  • Хареса ми! Лодкарят превозва човешките души.. Може би за това дават монети при заминаването, за да може душата да се разплаща.
    Замислящо! Поздравления, Гавраил!
  • Хубаво и смислено...
  • Така е,Приятелю "две монети стари"всичко друго е лъжа!Поздравления!
Propuestas
: ??:??