22 mar 2019, 9:00

Товар

  Poesía » Otra
1.5K 14 31

При морска буря

хвърляме товари,

когато помъдреем,

богатството тежи,

за Света оттатък

две монети стари

даваш на лодкаря

и чезнеш във мъгли.

Само на веслата

плясъкът се чува,

по водата тиха

чезнеща следа,

а отсреща Сянка

чака да ловува,

трябва ѝ на нея

твоята Душа.

 

Март, 2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти!
  • Колко си прав, Гавраил! Мъдра творба и красиво написана...
  • Иржи,благодаря!
  • Доста време съм "бляла"...Разбира се,че когато се изхвърля товара,за да се спаси кораб,като събитие е зловещо,макар,че е с цел спасение,но и алегорично-нищо материално не се носи в отвъдното,дори не можеш да се откупиш,защото сянката чака...Стиховети ти са сентенции,Гавраиле!
  • Миночка,на мен пък ми харесаха думите от твоя коментар.Благодаря за което!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....