При морска буря
хвърляме товари,
когато помъдреем,
богатството тежи,
за Света оттатък
две монети стари
даваш на лодкаря
и чезнеш във мъгли.
Само на веслата
плясъкът се чува,
по водата тиха
чезнеща следа,
а отсреща Сянка
чака да ловува,
трябва ѝ на нея
твоята Душа.
Март, 2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
