28 ene 2009, 14:09

...Тоз го виж!

  Poesía » Otra
669 0 4

                                     Капчици от един мечтан възход.

                                     Не чувстваш нищо!

                                     Не говориш с никой!

 

                                     ... Понякога облаците се преплитат,

                                    като разцъфнали пролетни ухания,

                                    донесли плод със себе си!

 

                                     Белият ден рисува по оръфаните пердета.

                                    Черно-бели снимки, разпръснати в онази стая...

                                    Спомените... Спомените живеят на покрива с "Карлсон".

                                    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

                                    Как ли се чувства дъждът?

 

                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста поетично и отново поставя въпроси с недочакани отговори.
  • Тоз го виж ..
    На гости на Печатаря .. щото и той има нужда от вечеря ..
    няма как - трябва да го нахраня с думи, излезли изпод моите длани

    Да ти е сладко! Вярно, че не е като тенджера с леща или като тава с ориз плюс зеленчуци .. ама пък поне е нещо, което Блести ей-там .. в далечината, пред входа на мястото, където смила се храната .. и озарява със своя плам, също както историята за Блестан от новогодишните разградски вечери .. и късове ледени, спускащи се по 20-годишни улуци ..

    Честит празник, вече на патерица, градски

  • готино
    но разхвърляно
    или затова е такова
  • кой тоз?
    и защо Карлсон е в кавички?

    обърках се...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...