28 ene 2009, 14:09

...Тоз го виж!

  Poesía » Otra
663 0 4

                                     Капчици от един мечтан възход.

                                     Не чувстваш нищо!

                                     Не говориш с никой!

 

                                     ... Понякога облаците се преплитат,

                                    като разцъфнали пролетни ухания,

                                    донесли плод със себе си!

 

                                     Белият ден рисува по оръфаните пердета.

                                    Черно-бели снимки, разпръснати в онази стая...

                                    Спомените... Спомените живеят на покрива с "Карлсон".

                                    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

                                    Как ли се чувства дъждът?

 

                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста поетично и отново поставя въпроси с недочакани отговори.
  • Тоз го виж ..
    На гости на Печатаря .. щото и той има нужда от вечеря ..
    няма как - трябва да го нахраня с думи, излезли изпод моите длани

    Да ти е сладко! Вярно, че не е като тенджера с леща или като тава с ориз плюс зеленчуци .. ама пък поне е нещо, което Блести ей-там .. в далечината, пред входа на мястото, където смила се храната .. и озарява със своя плам, също както историята за Блестан от новогодишните разградски вечери .. и късове ледени, спускащи се по 20-годишни улуци ..

    Честит празник, вече на патерица, градски

  • готино
    но разхвърляно
    или затова е такова
  • кой тоз?
    и защо Карлсон е в кавички?

    обърках се...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...