28 ene 2009, 14:09

...Тоз го виж!

  Poesía » Otra
664 0 4

                                     Капчици от един мечтан възход.

                                     Не чувстваш нищо!

                                     Не говориш с никой!

 

                                     ... Понякога облаците се преплитат,

                                    като разцъфнали пролетни ухания,

                                    донесли плод със себе си!

 

                                     Белият ден рисува по оръфаните пердета.

                                    Черно-бели снимки, разпръснати в онази стая...

                                    Спомените... Спомените живеят на покрива с "Карлсон".

                                    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

                                    Как ли се чувства дъждът?

 

                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста поетично и отново поставя въпроси с недочакани отговори.
  • Тоз го виж ..
    На гости на Печатаря .. щото и той има нужда от вечеря ..
    няма как - трябва да го нахраня с думи, излезли изпод моите длани

    Да ти е сладко! Вярно, че не е като тенджера с леща или като тава с ориз плюс зеленчуци .. ама пък поне е нещо, което Блести ей-там .. в далечината, пред входа на мястото, където смила се храната .. и озарява със своя плам, също както историята за Блестан от новогодишните разградски вечери .. и късове ледени, спускащи се по 20-годишни улуци ..

    Честит празник, вече на патерица, градски

  • готино
    но разхвърляно
    или затова е такова
  • кой тоз?
    и защо Карлсон е в кавички?

    обърках се...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...