...Тоз го виж!

Jan 28, 2009, 2:09 PM

Poetry » Other

531 0 4

Капчици от един мечтан възход.

Не чувстваш нищо!

Не говориш с никой!

... Понякога облаците се преплитат,

като разцъфнали пролетни ухания,

донесли плод със себе си!

Белият ден рисува по оръфаните пердета.

Черно-бели снимки, разпръснати в онази стая...

Спомените... Спомените живеят на покрива с "Карлсон".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Как ли се чувства дъждът?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

radi. (Ради Стефанов Р)

2009-03-22T20:02:25+02:00

Доста поетично и отново поставя въпроси с недочакани отговори.
differentprojects (Николай)

2009-01-29T02:43:10+02:00

Тоз го виж ..
На гости на Печатаря .. щото и той има нужда от вечеря ..
няма как - трябва да го нахраня с думи, излезли изпод моите длани

Да ти е сладко! Вярно, че не е като тенджера с леща или като тава с ориз плюс зеленчуци .. ама пък поне е нещо, което Блести ей-там .. в далечината, пред входа на мястото, където смила се храната .. и озарява със своя плам, също както историята за Блестан от новогодишните разградски вечери .. и късове ледени, спускащи се по 20-годишни улуци ..

Честит празник, вече на патерица, градски
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-28T14:37:42+02:00

готино
но разхвърляно
или затова е такова
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-28T14:29:57+02:00

кой тоз?
и защо Карлсон е в кавички?

обърках се...