vseki.sledvasht (Петко Петков)
104 25
28 янв. 2009 г., 14:09

...Тоз го виж! 

  Поэзия » Другая
529 0 4

                                     Капчици от един мечтан възход.

                                     Не чувстваш нищо!

                                     Не говориш с никой!

 

                                     ... Понякога облаците се преплитат,

                                    като разцъфнали пролетни ухания,

                                    донесли плод със себе си!

 

                                     Белият ден рисува по оръфаните пердета.

                                    Черно-бели снимки, разпръснати в онази стая...

                                    Спомените... Спомените живеят на покрива с "Карлсон".

                                    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

                                    Как ли се чувства дъждът?

 

                                  

© Петко Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доста поетично и отново поставя въпроси с недочакани отговори.
  • Тоз го виж ..
    На гости на Печатаря .. щото и той има нужда от вечеря ..
    няма как - трябва да го нахраня с думи, излезли изпод моите длани

    Да ти е сладко! Вярно, че не е като тенджера с леща или като тава с ориз плюс зеленчуци .. ама пък поне е нещо, което Блести ей-там .. в далечината, пред входа на мястото, където смила се храната .. и озарява със своя плам, също както историята за Блестан от новогодишните разградски вечери .. и късове ледени, спускащи се по 20-годишни улуци ..

    Честит празник, вече на патерица, градски

  • готино
    но разхвърляно
    или затова е такова
  • кой тоз?
    и защо Карлсон е в кавички?

    обърках се...
Предложения
: ??:??