Този ден бяхме само двамата,
без бремето на ежедневния живот.
Разхождахме се тихо по поляната,
времето бе спряло своя бързащ ход.
Ти кичеше косите си с цветя,
пееше си нещо весело, за светлина,
а аз край теб ревниво пазех радостта,
с очите си поглъщах шеметната красота.
Слънцето ни махаше с ръка.
Вятърът галеше щастливите лица
и птичи глас плъзгаше се между нас,
тревички гъделичкаха ни във захлас. ...