6 дек. 2009 г., 13:33

Този ден

550 1 0

Този ден бяхме само двамата,

без бремето на ежедневния живот.

Разхождахме се тихо по поляната,

времето бе спряло своя бързащ ход.

 

Ти кичеше косите си с цветя,

пееше си нещо весело, за светлина,

а аз край теб ревниво пазех радостта,

с очите си поглъщах шеметната красота.

 

Слънцето ни махаше с ръка.

Вятърът галеше щастливите лица

и птичи глас плъзгаше се между нас,

тревички гъделичкаха ни във захлас.

 

Спирахме задъхани да си починем.

Отпускахме телата си на изморената земя.

Мечтите пускахме в сърцата си без име

и сливахме душите си в една съдба.

 

Нямаше припряност, суета.

Волността крилете си ни бе дарила.

Небето нежно обгръщаше ни в синева,

потънали в безбрежното море на любовта.

...

Часовникът удари полунощ.

Сънят в пределите си приюти ме.

При теб с мислите си пак притихнах,

да се върне този ден отново исках.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...