Този ден бяхме само двамата,

без бремето на ежедневния живот.

Разхождахме се тихо по поляната,

времето бе спряло своя бързащ ход.

Ти кичеше косите си с цветя,

пееше си нещо весело, за светлина,

а аз край теб ревниво пазех радостта,

с очите си поглъщах шеметната красота.

Слънцето ни махаше с ръка.

Вятърът галеше щастливите лица

и птичи глас плъзгаше се между нас,

тревички гъделичкаха ни във захлас.

Спирахме задъхани да си починем.

Отпускахме телата си на изморената земя.

Мечтите пускахме в сърцата си без име

и сливахме душите си в една съдба.

Нямаше припряност, суета.

Волността крилете си ни бе дарила.

Небето нежно обгръщаше ни в синева,

потънали в безбрежното море на любовта.

...

Часовникът удари полунощ.

Сънят в пределите си приюти ме.

При теб с мислите си пак притихнах,

да се върне този ден отново исках.