Към химикалката протягам пак ръка, но не зная за какво да пиша,
как случващото се в мене да опиша.
Разкъсан между живо и неживо,
разкъсан между болка, самота,
чакам в моята тъмнина.
В кой от двата свята ли живея,
защо по нея още аз милея.
Колкото и да отричам, и да пия,
не ще успея аз да скрия - на сърцето още му тежи,
споменът за момичето с зелените очи.
Бях със нея, бях щастлив, бях навън, събуждам се... беше сън.
А аз съм все така смутен в ъгъла сломен, ...