26 jun 2015, 22:53

Този ден

  Poesía
414 0 0

Този ден

не е като другите.

Роди се сам

и гордо изправен.

Не си търси

удобни места

за прохождане,

нито ръце

за подкрепяне.

Той знае,

че здраво на земята

е стъпил.

Търси

и си намира

писти сурови -

за излитане.

И лети, и лети, и лети.

Учи как да учи другите да летят.

'Не бива" - казват му. -

"Трябва да се научат сами."

"Ще те намразят."

"Нищо" - прошепва с усмивка

младият ден -

"И омразата,

и любовта

са вятърът, който ги носи

на крилете им.

Ще свикнат -

да са водачи на пътя си".

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...