25 mar 2010, 20:38

Този град 

  Poesía » Civil
467 1 3

Няма време в този град за поезия,

няма време за сладки, ритмични слова,

в този хаос от рекламни, неонни безвремия

и изцъклени, бледи милиони лица.

 

Няма време. За рейса забързан е всеки,

готов да ругае при някакъв спор.

А трафикът бързo заклещва от нерви

поредната жертва във своя метален салон.

 

Няма време дори да умреш от години,

а не в катастрофа - с единствен виновник

 крайпътният знак...

Няма време да бъдем за малко различни,

да чувстваш е лошо във нашия град...

 

Няма време в този град за поезия.

Тука се спазва неписан закон.

Подминаваме себе си по асфалта от размисли,

апатично затворени в този огромен

                                                               предметен

                                                                                затвор.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря
  • Чудесно си го написала!
    Но...ние сме тези, които можем да го променим...
    Поздравления - много ми хареса твоят стих!
  • Пожелавам ти по-често да излизаш в провинцията и да се радваш на природата, както и на тишината и спокойствието! Много си права за София... Много си искрена и много красив стих! Поздрави!
Propuestas
: ??:??