Този град
Няма време в този град за поезия,
няма време за сладки, ритмични слова,
в този хаос от рекламни, неонни безвремия
и изцъклени, бледи милиони лица.
Няма време. За рейса забързан е всеки,
готов да ругае при някакъв спор.
А трафикът бързo заклещва от нерви
поредната жертва във своя метален салон.
Няма време дори да умреш от години,
а не в катастрофа - с единствен виновник
крайпътният знак...
Няма време да бъдем за малко различни,
да чувстваш е лошо във нашия град...
Няма време в този град за поезия.
Тука се спазва неписан закон.
Подминаваме себе си по асфалта от размисли,
апатично затворени в този огромен
предметен
затвор.
© Венета Димитрова All rights reserved.
