10 mar 2013, 18:56

Този живот 

  Poesía » De amor
524 0 2

Намаля топлината ти, Слънце,

а ти ми даваше сили, кураж.

Кръвта все по-бавно протича,

по веч изтънялите вени.

 

Устрема млад ми го няма.

Останаха спомени мили.

Обичана истински бях,

от теб, от дечица и внуци.

 

Приятели мили аз имах

и те ми останаха верни.

Но любовта изневери ми

и ето, че стигнах до тука.

 

Искам прошка от всички,

които неволно обидих.

Аз можех само теб да обичам

и вярна до днес ти останах.

 

Обичах живота си мой,

гордеех се с теб, с любовта ни

и ако пак преродя се,

бих искала този живот.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, мили приятелки, че сте ме прочели.
  • Колко човешко, преживяно.Човек с чувствителна и голяма душа!
    Обичана истински бях,
    от теб, от дечица и внуци.
    И приятели много на брой"
Propuestas
: ??:??