Mar 10, 2013, 6:56 PM

Този живот

  Poetry » Love
654 0 2

Намаля топлината ти, Слънце,

а ти ми даваше сили, кураж.

Кръвта все по-бавно протича,

по веч изтънялите вени.

 

Устрема млад ми го няма.

Останаха спомени мили.

Обичана истински бях,

от теб, от дечица и внуци.

 

Приятели мили аз имах

и те ми останаха верни.

Но любовта изневери ми

и ето, че стигнах до тука.

 

Искам прошка от всички,

които неволно обидих.

Аз можех само теб да обичам

и вярна до днес ти останах.

 

Обичах живота си мой,

гордеех се с теб, с любовта ни

и ако пак преродя се,

бих искала този живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, мили приятелки, че сте ме прочели.
  • Колко човешко, преживяно.Човек с чувствителна и голяма душа!
    Обичана истински бях,
    от теб, от дечица и внуци.
    И приятели много на брой"

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...