10.03.2013 г., 18:56

Този живот

653 0 2

Намаля топлината ти, Слънце,

а ти ми даваше сили, кураж.

Кръвта все по-бавно протича,

по веч изтънялите вени.

 

Устрема млад ми го няма.

Останаха спомени мили.

Обичана истински бях,

от теб, от дечица и внуци.

 

Приятели мили аз имах

и те ми останаха верни.

Но любовта изневери ми

и ето, че стигнах до тука.

 

Искам прошка от всички,

които неволно обидих.

Аз можех само теб да обичам

и вярна до днес ти останах.

 

Обичах живота си мой,

гордеех се с теб, с любовта ни

и ако пак преродя се,

бих искала този живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, мили приятелки, че сте ме прочели.
  • Колко човешко, преживяно.Човек с чувствителна и голяма душа!
    Обичана истински бях,
    от теб, от дечица и внуци.
    И приятели много на брой"

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...