4 abr 2004, 11:09

Този който

  Poesía
1.5K 1 0
Ако повикам
      кой от ангелите
       би ме чул.
Дали един от тях внезапно
  би разкрил сърцето си.

            " Големия бряг"
               К. Уайт


             
Като трева повикана от острието
                         на косата
с лице забито в черна пръст
с дробове пълни с кал
                  и вятър
Когато нямам вик.
            Кой от ангелите
                  би ме чул.
Когато ек съм в планината
и силата ми е отблясък
на вечерен сняг.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
 За онзи, който изостави
своето
за извор
на пустинята.
Очите си раздаде на
чакалите,
а пръстите на лешоядите.
И който няма нищо за
               раздаване...

             Раздава  Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...